8 белега за автокрация у нас
Напоследък се усещам като в онзи виц за съпрузите, които попитали някакъв човек какъв брой е часа и откакто той им дал отговор, че е три, брачният партньор се обърнал към жена си: Аз какво ти споделям от сутринта!
Та и аз от кой момент споделям, че има риск от втори Девети септември, само че в " софт " вариант, защото диктатурата е хибридно смесена с демократични практики. При това опасността е, както извън по линията на синдрома " Копейкин ", по този начин и от вътрешната страна по линията на синдрома " Магнитски ". Все от власт, упражнявана не по процедура (в публичен интерес), а на мощ (в частен интерес). Разбира се, има значение степента на принуждение (физическо, икономическо, идеологическо), което властта си разрешава. Изстъпленията на " Възраждане " например срещу Европейската комисия в София не можаха, само че карцерът на варненския кмет наподобява " преви клона " и подвигна равнището на гражданска тревога, тъй че понятието " тирания " влезе в обществено обращение.
Впрочем, рискът от практикуване на власт с принуждение не е локален, а международен проблем. През 2022 година журналистът от " Файненшъл таймс " Гидиън Рахман издаде бестселъра " Епохата на автократите ", в който разказва по какъв начин автократите в неприсъствен скрит план против демократичната народна власт настъпват освен в Азия и Латинска Америка, само че даже в страни от Европейски Съюз и в Съединени американски щати след избора на Тръмп.
При класическата автокрация (в единодушие с етимологията на думата – сам-управлявам) властта е съсредоточена в един водач, който взема решение всичко – от едрото до дребното, без да се преценява със закони и права. Днес той може да е и в " съзаклятническа " група, застанала в центъра на мрежи от зависимости и въздействия, което сближава актуалните автокрации с олигархията (управление на малцина). Те за разлика от предишното гледат да крият диктаторската си природа под фасадния образ на демокрации, като показват ръководството на малко на брой (един) за воля на болшинството. Затова автократите " по изискване " са популисти и настояват, че вършат всичко " за хората ", с цел да получат против спорадични жестове към тях цялата власт за себе си. Но колкото повече власт се концентрира в ръцете на по-малко хора, толкоз е по-голямо насилието, належащо да я задържат. И от един миг нататък и да желаят не могат да я пуснат, тъй като, в случай че тя се върне към процедурните си форми, те отиват в пандиза. Затова Путин, да вземем за пример, няма по какъв начин непринудено да приключи войната преди да превземе Украйна и няма по какъв начин по-късно да не продължи нататък.
Белезите на днешната автокрация и България
От книгата на Рахман (издадена на български език от " Сиела " през 2024 г.), която прави в параленост политически портрети на единадесет по-изявени или по-срамежливи автократи, могат да се изведат устойчивите белези на днешната автокрация и да се види до каква степен са годни за България. По степен на задължителност те са:
Преследване на опозицията (включително със затвор и убийства)Отнемането на независимостта на правосъдната система Превръщането на ръководството в фамилен бизнес или на кръг от доближени с толериране на корупциятаОвладяването на медиите и разпространение на подправени вести, различни обстоятелства и тайни теорииФабрикуването на вътрешни и външни враговеДискредитиране на интелектуалните елити и неправителствените организацииКулт към личността на лидераИзползване на религията за политически цели
Първият белег е изключително индикативен, тъй като по план спънка за придобиването на цялата власт е съществуването на съпротива, която непременно би трябвало да бъде спряна, в случай че въздействието ѝ нарасне, както стана с Алексей Навални в Русия или с Екрем Имамоглу в Турция. ПП-ДБ няма кой знае какво въздействие за момента, само че е единствената съпротива в отбрана и на двете " червени линии " пред автокрацията, което естествено трансформира площадната поддръжка за задържания кмет от Политическа партия в митинг против " пълзяща тирания ".
Вторият белег е директно обвързван с първия – с цел да спреш опозицията, а и изобщо съперниците и съперниците си, би трябвало да можеш да използваш за задачата репресивния уред на страната, което я трансформира в " дълбока страна ". Блокирането у нас таман на промяната, която би трябвало да подсигурява независимостта на правосъдна система, оставя " послевкус " на автокрация. От ПП-ДБ желаеха закриването на Антикорупционната комисия – най-новия воин в тази проточила се сага, тъй като точно той, съгласно военачалник Атанасов, работи като " партиен орган за кавга с опозицията ". Делян Пеевски изненадващо поддържа предлагането, евентуално схванал, че най-бързият метод да компрометира някого е да застане до него (още се помни " мазното кафе ", което е пил с Христо Иванов). А и, както е споделил поетът по различен мотив, един ще падне, различен ще го смени…
Автократите употребяват властта си, с цел да генерират внушителни финансови запаси, с които да поддържат, с изключение на за персоналното си положение, и мрежите от зависимости и за въздействие. Това може да стане единствено със средствата на корупцията, която пък допуска " придворни " олигарси или " обръчи от компании ", съгласно признанието на Ахмед Доган. Движение за права и свободи вероятно най-вече е асъдействало за устойчивата ни корупционна известност, която на политически език се превежда с термини като " олигархия " и " автокрация ".
Овладяването на медиите се реализира с стопански, политически и правосъден и напън (непокорните не би трябвало да оцелеят) като в най-чист тип е реализирано в Русия, където до народа доближава единствено пропагандата с нейните опорки – те образуват мисленето му и го трансформират в така наречения " бездънен народ ". В отворени общества като нашето сходна цензура не е допустима, само че през медиите (и изключително през обществените мрежи) се популяризират нужните тайни теории, различни обстоятелства и подправени вести, тъй че " истината просто да се трансформира в една от многото версии на събитията ", по думите на Рахман.
Журналистите и коментаторите, лоялни към власт, която се упражнява с принуждение, стават нейни съучастници, а медиите, дали им турбина, стават извършители на закона, който не им разрешава да " възхваляват или оневиняват свирепост или принуждение ". Първи би трябвало да се сетят за това поддръжниците на Путин. След тях публицистите и коментаторите, които се изявяват като пиари, и пиарите, които се вършат на публицисти и коментатори.
" Горещият фронт " сред автократските режими
Войната в Украйна е " горещият фронт " сред автократските режими отпред с кремълския и демократичната народна власт, превърната от тях в геополитически зложелател номер 1, чийто край се чака да пристигна с успеха на Путин. От коя страна на фронта стои България се вижда по лоялността ѝ към Европейски Съюз. А вътрешнополитически зложелател може да се окаже всеки, оспорил властовото статукво, за което би трябвало да заплати освен политическа, а човешка цена. По този мотив цитирах мисълта на Коко Азарян: " Представяш ли си какъв би бил животът, в случай че чувстваш болката, която причиняваш ".
На локална почва интелектуалните елити и неправителствените организации се дискредитират напълно по кремълски пример – облепват се с етикети като " грантаджии ", " соросоиди ", " умнокрасиви ", натоварени преди този момент от пропагандата с измислени вини. За малко да ги разгласят и за " непознати сътрудници ", съгласно путиновия закон, внасян от време на време от " Възраждане ", който последния път не мина, само че следващия…
И в България има фетиш към личността, само че вътрешнопартиен и то в обособени партии. Опитите им да го изнесат на национално равнище обаче не са спирали.
С употребите на религията също не сме го докарали още до съветското състояние, където РПЦ е станала отделение на държавната власт. Но политическите реверанси към нашата черква водят натам, за което висшият клир напълно не наподобява да има нещо срещу. Това е и измежду аргументите за подозрителността към въвеждането на религията като образователен предмет – да не е по русофилия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Та и аз от кой момент споделям, че има риск от втори Девети септември, само че в " софт " вариант, защото диктатурата е хибридно смесена с демократични практики. При това опасността е, както извън по линията на синдрома " Копейкин ", по този начин и от вътрешната страна по линията на синдрома " Магнитски ". Все от власт, упражнявана не по процедура (в публичен интерес), а на мощ (в частен интерес). Разбира се, има значение степента на принуждение (физическо, икономическо, идеологическо), което властта си разрешава. Изстъпленията на " Възраждане " например срещу Европейската комисия в София не можаха, само че карцерът на варненския кмет наподобява " преви клона " и подвигна равнището на гражданска тревога, тъй че понятието " тирания " влезе в обществено обращение.
Впрочем, рискът от практикуване на власт с принуждение не е локален, а международен проблем. През 2022 година журналистът от " Файненшъл таймс " Гидиън Рахман издаде бестселъра " Епохата на автократите ", в който разказва по какъв начин автократите в неприсъствен скрит план против демократичната народна власт настъпват освен в Азия и Латинска Америка, само че даже в страни от Европейски Съюз и в Съединени американски щати след избора на Тръмп.
При класическата автокрация (в единодушие с етимологията на думата – сам-управлявам) властта е съсредоточена в един водач, който взема решение всичко – от едрото до дребното, без да се преценява със закони и права. Днес той може да е и в " съзаклятническа " група, застанала в центъра на мрежи от зависимости и въздействия, което сближава актуалните автокрации с олигархията (управление на малцина). Те за разлика от предишното гледат да крият диктаторската си природа под фасадния образ на демокрации, като показват ръководството на малко на брой (един) за воля на болшинството. Затова автократите " по изискване " са популисти и настояват, че вършат всичко " за хората ", с цел да получат против спорадични жестове към тях цялата власт за себе си. Но колкото повече власт се концентрира в ръцете на по-малко хора, толкоз е по-голямо насилието, належащо да я задържат. И от един миг нататък и да желаят не могат да я пуснат, тъй като, в случай че тя се върне към процедурните си форми, те отиват в пандиза. Затова Путин, да вземем за пример, няма по какъв начин непринудено да приключи войната преди да превземе Украйна и няма по какъв начин по-късно да не продължи нататък.
Белезите на днешната автокрация и България
От книгата на Рахман (издадена на български език от " Сиела " през 2024 г.), която прави в параленост политически портрети на единадесет по-изявени или по-срамежливи автократи, могат да се изведат устойчивите белези на днешната автокрация и да се види до каква степен са годни за България. По степен на задължителност те са:
Преследване на опозицията (включително със затвор и убийства)Отнемането на независимостта на правосъдната система Превръщането на ръководството в фамилен бизнес или на кръг от доближени с толериране на корупциятаОвладяването на медиите и разпространение на подправени вести, различни обстоятелства и тайни теорииФабрикуването на вътрешни и външни враговеДискредитиране на интелектуалните елити и неправителствените организацииКулт към личността на лидераИзползване на религията за политически цели
Първият белег е изключително индикативен, тъй като по план спънка за придобиването на цялата власт е съществуването на съпротива, която непременно би трябвало да бъде спряна, в случай че въздействието ѝ нарасне, както стана с Алексей Навални в Русия или с Екрем Имамоглу в Турция. ПП-ДБ няма кой знае какво въздействие за момента, само че е единствената съпротива в отбрана и на двете " червени линии " пред автокрацията, което естествено трансформира площадната поддръжка за задържания кмет от Политическа партия в митинг против " пълзяща тирания ".
Вторият белег е директно обвързван с първия – с цел да спреш опозицията, а и изобщо съперниците и съперниците си, би трябвало да можеш да използваш за задачата репресивния уред на страната, което я трансформира в " дълбока страна ". Блокирането у нас таман на промяната, която би трябвало да подсигурява независимостта на правосъдна система, оставя " послевкус " на автокрация. От ПП-ДБ желаеха закриването на Антикорупционната комисия – най-новия воин в тази проточила се сага, тъй като точно той, съгласно военачалник Атанасов, работи като " партиен орган за кавга с опозицията ". Делян Пеевски изненадващо поддържа предлагането, евентуално схванал, че най-бързият метод да компрометира някого е да застане до него (още се помни " мазното кафе ", което е пил с Христо Иванов). А и, както е споделил поетът по различен мотив, един ще падне, различен ще го смени…
Автократите употребяват властта си, с цел да генерират внушителни финансови запаси, с които да поддържат, с изключение на за персоналното си положение, и мрежите от зависимости и за въздействие. Това може да стане единствено със средствата на корупцията, която пък допуска " придворни " олигарси или " обръчи от компании ", съгласно признанието на Ахмед Доган. Движение за права и свободи вероятно най-вече е асъдействало за устойчивата ни корупционна известност, която на политически език се превежда с термини като " олигархия " и " автокрация ".
Овладяването на медиите се реализира с стопански, политически и правосъден и напън (непокорните не би трябвало да оцелеят) като в най-чист тип е реализирано в Русия, където до народа доближава единствено пропагандата с нейните опорки – те образуват мисленето му и го трансформират в така наречения " бездънен народ ". В отворени общества като нашето сходна цензура не е допустима, само че през медиите (и изключително през обществените мрежи) се популяризират нужните тайни теории, различни обстоятелства и подправени вести, тъй че " истината просто да се трансформира в една от многото версии на събитията ", по думите на Рахман.
Журналистите и коментаторите, лоялни към власт, която се упражнява с принуждение, стават нейни съучастници, а медиите, дали им турбина, стават извършители на закона, който не им разрешава да " възхваляват или оневиняват свирепост или принуждение ". Първи би трябвало да се сетят за това поддръжниците на Путин. След тях публицистите и коментаторите, които се изявяват като пиари, и пиарите, които се вършат на публицисти и коментатори.
" Горещият фронт " сред автократските режими
Войната в Украйна е " горещият фронт " сред автократските режими отпред с кремълския и демократичната народна власт, превърната от тях в геополитически зложелател номер 1, чийто край се чака да пристигна с успеха на Путин. От коя страна на фронта стои България се вижда по лоялността ѝ към Европейски Съюз. А вътрешнополитически зложелател може да се окаже всеки, оспорил властовото статукво, за което би трябвало да заплати освен политическа, а човешка цена. По този мотив цитирах мисълта на Коко Азарян: " Представяш ли си какъв би бил животът, в случай че чувстваш болката, която причиняваш ".
На локална почва интелектуалните елити и неправителствените организации се дискредитират напълно по кремълски пример – облепват се с етикети като " грантаджии ", " соросоиди ", " умнокрасиви ", натоварени преди този момент от пропагандата с измислени вини. За малко да ги разгласят и за " непознати сътрудници ", съгласно путиновия закон, внасян от време на време от " Възраждане ", който последния път не мина, само че следващия…
И в България има фетиш към личността, само че вътрешнопартиен и то в обособени партии. Опитите им да го изнесат на национално равнище обаче не са спирали.
С употребите на религията също не сме го докарали още до съветското състояние, където РПЦ е станала отделение на държавната власт. Но политическите реверанси към нашата черква водят натам, за което висшият клир напълно не наподобява да има нещо срещу. Това е и измежду аргументите за подозрителността към въвеждането на религията като образователен предмет – да не е по русофилия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ